Търся те
Къде са устните ти – мои ли са още?
Така ми липсват в тези дълги нощи.
Целувам слънцето и пясъка, вълните.
Усещам пръстите ти – вплетени в косите.
Посрещам изгрева с надежди и желания
и търся теб във всяка шепа пясък.
Изпращам залеза със болка и страдание,
сълзи в очите ми разпалват тъжен блясък.
Ела във нощите ми, там - поне в съня ми,
прегръщай ме, целувай до безкрайност.
Обичай ме и пак вземи дъха ми –
ще ти отвърна с нежна всеотдайност
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Люба Георева Todos los derechos reservados
тези думи топлят повече от всичко...