Търся те
Къде са устните ти – мои ли са още?
Така ми липсват в тези дълги нощи.
Целувам слънцето и пясъка, вълните.
Усещам пръстите ти – вплетени в косите.
Посрещам изгрева с надежди и желания
и търся теб във всяка шепа пясък.
Изпращам залеза със болка и страдание,
сълзи в очите ми разпалват тъжен блясък.
Ела във нощите ми, там - поне в съня ми,
прегръщай ме, целувай до безкрайност.
Обичай ме и пак вземи дъха ми –
ще ти отвърна с нежна всеотдайност
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Люба Георева Все права защищены
тези думи топлят повече от всичко...