13.10.2009 г., 21:32

Търся те

922 0 11

Къде са устните ти – мои ли са още?

Така ми липсват в тези дълги нощи.

Целувам слънцето и пясъка, вълните.

Усещам пръстите ти – вплетени в косите.

 

Посрещам изгрева с надежди и желания

и търся теб във всяка шепа пясък.

Изпращам залеза със болка и страдание,

сълзи в очите ми разпалват тъжен блясък.

 

Ела във нощите ми, там - поне в съня ми,

прегръщай ме, целувай до безкрайност.

Обичай ме и пак вземи дъха ми –

ще ти отвърна с нежна всеотдайност

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люба Георева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...