Къде са устните ти – мои ли са още?
Така ми липсват в тези дълги нощи.
Целувам слънцето и пясъка, вълните.
Усещам пръстите ти – вплетени в косите.
Посрещам изгрева с надежди и желания
и търся теб във всяка шепа пясък.
Изпращам залеза със болка и страдание,
сълзи в очите ми разпалват тъжен блясък.
Ела във нощите ми, там - поне в съня ми,
прегръщай ме, целувай до безкрайност.
Обичай ме и пак вземи дъха ми –
ще ти отвърна с нежна всеотдайност
© Люба Георева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
тези думи топлят повече от всичко...