16 sept 2008, 18:50

У дома

  Poesía » Otra
817 0 9

 

Много стихове аз не написах,

вгледана във дребни ежедневия,

тъй себе си, сама орисах,

докосвах всички злободневия.

                 

Попадах на лъжци, измамници,

на хиляди неверници и лицемери,

да се отърся от продажници

обходих всички паралели.

 

И бягах, бягах с всички сили,

за да запазя вярата в доброто,

но май открих го само, мили,

в любовния ни кът, в гнездото.

 

Затуй, когато силно натежи ми,

аз зная, че не съм сама,

ти бързо с думи лекокрили,

посрещаш ме отново у дома.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Станоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Домът е където е сърцето, сърцето е където е любимият човек. Хубав стих!
  • Благодаря, че наминахте!
  • Прекрасен стих!Поздрави!
  • Попадах на лъжци, измамници,

    на хиляди неверници и лицемери,

    да се отърся от продажници

    обходих всички паралели.


    !!!*

    Когато търсиш надалече стигаш до...дома си!

    С обич*
  • ...бъдете, Ани!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...