Sep 16, 2008, 6:50 PM

У дома

  Poetry » Other
821 0 9

 

Много стихове аз не написах,

вгледана във дребни ежедневия,

тъй себе си, сама орисах,

докосвах всички злободневия.

                 

Попадах на лъжци, измамници,

на хиляди неверници и лицемери,

да се отърся от продажници

обходих всички паралели.

 

И бягах, бягах с всички сили,

за да запазя вярата в доброто,

но май открих го само, мили,

в любовния ни кът, в гнездото.

 

Затуй, когато силно натежи ми,

аз зная, че не съм сама,

ти бързо с думи лекокрили,

посрещаш ме отново у дома.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Станоева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Домът е където е сърцето, сърцето е където е любимият човек. Хубав стих!
  • Благодаря, че наминахте!
  • Прекрасен стих!Поздрави!
  • Попадах на лъжци, измамници,

    на хиляди неверници и лицемери,

    да се отърся от продажници

    обходих всички паралели.


    !!!*

    Когато търсиш надалече стигаш до...дома си!

    С обич*
  • ...бъдете, Ани!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....