20 ago 2005, 12:07

Убих те с любов

  Poesía
1.4K 0 1
Отдавна за мен не съществуваш вече ти.
Убих те от любовта си сляпа и наивна.
Погребвайки гледах право в твоите очи:
"Дали била съм някога щастлива"?
На колене пред твоя гроб самотен
аз давех спомените си в ноща.
Болеше ме!Крещях и молих се жестоко,
а ти все така потъваше в прахта.
Не виждаше,че съм се предала и,че страдам,
не виждаше,че много ме боли.
За теб душата,цялата раздавам,
вземи я,но само се върни.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • При такива думи - е грехота ако не се върне ...
    Стиха боли.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...