22 dic 2007, 10:47

Убийството на червената рокля

  Poesía
882 0 5

 

Убийството на червената рокля

Черно е!

Ципът след дългото мълчание

отваря устата си.

Пияни презрамките залитат

встрани.

Два кафяви куршума

пронизват коприната,

и тя окървавена пада

на пода.

Заставам пред теб

съвсем несрамежливо,

само по шепа сатен!

И като художник,

който довършва картина,

мацвайки с четка два щриха,

ти с пръсти изчисти

всичко излишно!

Десертът ти е вече

напълно готов,

остава само да го опиташ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Чонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...