Убийството на червената рокля
Черно е!
Ципът след дългото мълчание
отваря устата си.
Пияни презрамките залитат
встрани.
Два кафяви куршума
пронизват коприната,
и тя окървавена пада
на пода.
Заставам пред теб
съвсем несрамежливо,
само по шепа сатен!
И като художник,
който довършва картина,
мацвайки с четка два щриха,
ти с пръсти изчисти
всичко излишно!
Десертът ти е вече
напълно готов,
остава само да го опиташ!
© Мария Чонова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
