Убийството на червената рокля
Черно е!
Ципът след дългото мълчание
отваря устата си.
Пияни презрамките залитат
встрани.
Два кафяви куршума
пронизват коприната,
и тя окървавена пада
на пода.
Заставам пред теб
съвсем несрамежливо,
само по шепа сатен!
И като художник,
който довършва картина,
мацвайки с четка два щриха,
ти с пръсти изчисти
всичко излишно!
Десертът ти е вече
напълно готов,
остава само да го опиташ!
© Мария Чонова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
