Убийството на червената рокля
Черно е!
Ципът след дългото мълчание
отваря устата си.
Пияни презрамките залитат
встрани.
Два кафяви куршума
пронизват коприната,
и тя окървавена пада
на пода.
Заставам пред теб
съвсем несрамежливо,
само по шепа сатен!
И като художник,
който довършва картина,
мацвайки с четка два щриха,
ти с пръсти изчисти
всичко излишно!
Десертът ти е вече
напълно готов,
остава само да го опиташ!
© Мария Чонова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
