22 дек. 2007 г., 10:47

Убийството на червената рокля

881 0 5

 

Убийството на червената рокля

Черно е!

Ципът след дългото мълчание

отваря устата си.

Пияни презрамките залитат

встрани.

Два кафяви куршума

пронизват коприната,

и тя окървавена пада

на пода.

Заставам пред теб

съвсем несрамежливо,

само по шепа сатен!

И като художник,

който довършва картина,

мацвайки с четка два щриха,

ти с пръсти изчисти

всичко излишно!

Десертът ти е вече

напълно готов,

остава само да го опиташ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Чонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...