tsofa (Марин Цанков)
210 396
21 ene 2010, 22:01

Убита лисица 

  Poesía » De humor
614 0 5

„Убита лисица”

 

В една балканска махалица,

в стопански двор, до стара къща,

през нощ отмъквала лисица

кокошка, пиле (без да връща).

Петелът, щото спял високо,

си казвал: ”Туй ме не вълнува”,

а Шаро, ужким, тъй дълбоко,

та чак и крясъци не чувал.

Кокошките за две недели

били драстично намалени,

а се атаките не спрели −

и все по същите мишени.

 

„Защо ми е петел тогава?” −

човекът  почна да се чуди –

„Не ще да пей, яйца не дава,

дори не ще да ме събуди?”

Изтръпна Петльо при словата

и светна му в главата крушка:

„Ще вляза вече във играта,

понеже взеха ме на мушка.”

Дойде нощес врагът познати,

а Шаро пак се не надигна,

но Петльо шия взе да клати

и в кукуригане изригна.

Ала човекът, от умора,

не чу викà, та Кума Лиса

отвлече сново член на двора,

а знаем жертвите кои са.

Щом стопанинът разбра, че

пак е шетала лисана,

пет минути псува, грачи,

а за Петльо лошо стана:

кратка среща с острието,

жълт език го пооблиза,

след което вря в котлето

и завърши сред ориза.

Шаро гледа с поглед празен

как отсякоха главата

на петела тлъст и мазен,

па докопа му краката.

Но приседна му веднага

след човешката заплаха:

„Който пот и ум не влага,

май ще търси нова стряха?!”

Скокна песът и залая,

сякаш искаше да каже:

„Зная аз какво да пра’я –

доста дълъг моят стаж е.”

 

Още следващата нощ

той лисицата сподави.

Бе пазач, но с навик лош –

на утрепан все се прави.

© Марин Цанков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??