Убита лисица
„Убита лисица”
В една балканска махалица,
в стопански двор, до стара къща,
през нощ отмъквала лисица
кокошка, пиле (без да връща).
Петелът, щото спял високо,
си казвал: ”Туй ме не вълнува”,
а Шаро, ужким, тъй дълбоко,
та чак и крясъци не чувал.
Кокошките за две недели
били драстично намалени,
а се атаките не спрели −
и все по същите мишени.
„Защо ми е петел тогава?” −
човекът почна да се чуди –
„Не ще да пей, яйца не дава,
дори не ще да ме събуди?”
Изтръпна Петльо при словата
и светна му в главата крушка:
„Ще вляза вече във играта,
понеже взеха ме на мушка.”
Дойде нощес врагът познати,
а Шаро пак се не надигна,
но Петльо шия взе да клати
и в кукуригане изригна.
Ала човекът, от умора,
не чу викà, та Кума Лиса
отвлече сново член на двора,
а знаем жертвите кои са.
Щом стопанинът разбра, че
пак е шетала лисана,
пет минути псува, грачи,
а за Петльо лошо стана:
кратка среща с острието,
жълт език го пооблиза,
след което вря в котлето
и завърши сред ориза.
Шаро гледа с поглед празен
как отсякоха главата
на петела тлъст и мазен,
па докопа му краката.
Но приседна му веднага
след човешката заплаха:
„Който пот и ум не влага,
май ще търси нова стряха?!”
Скокна песът и залая,
сякаш искаше да каже:
„Зная аз какво да пра’я –
доста дълъг моят стаж е.”
Още следващата нощ
той лисицата сподави.
Бе пазач, но с навик лош –
на утрепан все се прави.
© Марин Цанков All rights reserved.
