21 nov 2007, 18:36

учех на сбогуване душата си 

  Poesía » Versos blancos
5.0 / 7
888 0 14
Научих се от птиците как да обичам,
с крила от нежност да летя,
но не научих, че раздяла следва
и иде време за тъга...
Когато учех на сбогуване душата си
и на безмислие мечтите си,
небето се смрачаваше от липси,
а вятърът ридаеше във шепите си.
Прекрачвах разстояния от ереси,
разбулвах се във недокоснатост.
Проклинах се за многото обичане,
а то си беше моята същност. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »