Научих се от птиците как да обичам,
с крила от нежност да летя,
но не научих, че раздяла следва
и иде време за тъга...
Когато учех на сбогуване душата си
и на безмислие мечтите си,
небето се смрачаваше от липси,
а вятърът ридаеше във шепите си.
Прекрачвах разстояния от ереси,
разбулвах се във недокоснатост.
Проклинах се за многото обичане,
а то си беше моята същност. ...