Djein_Ear (Евгения Тодорова) Djein_Ear (Евгения Тодорова)
7 1.6K
Nov 21, 2007, 6:36 PM

учех на сбогуване душата си

1K 0 14
Научих се от птиците как да обичам,
с крила от нежност да летя,
но не научих, че раздяла следва
и иде време за тъга...
Когато учех на сбогуване душата си
и на безмислие мечтите си,
небето се смрачаваше от липси,
а вятърът ридаеше във шепите си.
Прекрачвах разстояния от ереси,
разбулвах се във недокоснатост.
Проклинах се за многото обичане,
а то си беше моята същност.
Тогава с болка се откъсвах
с последното от самота листо.
Във дни от есенност потъвах,
изплаквах се на вятъра с дъжда.
Когато учех на сбогуване душата си,
забравях, все забравях, че нощта
е птица, черна от мълчание,
а аз не мога да мълча...








Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0