Училище за птици
Родих се стара, колкото дъжда
и паметта на древната вселена
пренесох, като капчица вода,
кодирана в човешките ми гени.
Дойдох внезапна, тиха като сняг –
момиченце с очите на старица,
изправено пред ръбестия праг
на земното училище за птици.
Но как да се науча да летя!?
От старостта крилете са сковани,
тежи като олово паметта
за векове, видени и живяни.
Вселената май прави си шега –
постави ме на ледена пързалка
с препятствия. Започнах да раста
и вече се научих да съм малка.
В треви превъплътих се, в зверове,
намерих дом в звънчето на потока
и моля се да има върхове,
за да не губя вярната посока.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Но – извън тази част на коментара – ето какво си избрах: "Започнах да раста
