Училище за птици
Родих се стара, колкото дъжда
и паметта на древната вселена
пренесох, като капчица вода,
кодирана в човешките ми гени.
Дойдох внезапна, тиха като сняг –
момиченце с очите на старица,
изправено пред ръбестия праг
на земното училище за птици.
Но как да се науча да летя!?
От старостта крилете са сковани,
тежи като олово паметта
за векове, видени и живяни.
Вселената май прави си шега –
постави ме на ледена пързалка
с препятствия. Започнах да раста
и вече се научих да съм малка.
В треви превъплътих се, в зверове,
намерих дом в звънчето на потока
и моля се да има върхове,
за да не губя вярната посока.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
Но – извън тази част на коментара – ето какво си избрах: "Започнах да раста
