Училище за птици
Родих се стара, колкото дъжда
и паметта на древната вселена
пренесох, като капчица вода,
кодирана в човешките ми гени.
Дойдох внезапна, тиха като сняг –
момиченце с очите на старица,
изправено пред ръбестия праг
на земното училище за птици.
Но как да се науча да летя!?
От старостта крилете са сковани,
тежи като олово паметта
за векове, видени и живяни.
Вселената май прави си шега –
постави ме на ледена пързалка
с препятствия. Започнах да раста
и вече се научих да съм малка.
В треви превъплътих се, в зверове,
намерих дом в звънчето на потока
и моля се да има върхове,
за да не губя вярната посока.
© Вики All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Чудесен стих!
-
Впечатляващо изявление! Красота ! Изключително подредено! Браво!
-
При толкова превъплъщения няма как да загубиш посоката.
Но – извън тази част на коментара – ето какво си избрах: "Започнах да раста
и вече се научих да съм малка." Точно голямата възраст е, в която се научаваме да ценим детското в себе си и да се връщаме към него. За съжаление, интуицията и безгрижието, присъщи на детството, тогава са на изчерпване. Благодаря, Вики! -
Различно и много истинско, поздравления!
-
Хубаво!
-
Харесах!
***** -
Този стих веднага се откроява сред другите – като мисъл и стил. Особено ме впечатли финалът.
Поздравления, Вики! -
Великолепен, мъдър стих! В любими, Вики, поздрави!
-
Вики, супер! Има страхотен ритъм и смисъл! И аз се усещам с очи на старица, зелено на милиони години... Прегръдки от мене!*
-
Великолепен, силно въздействащ и запомнящ се стих! Аплодисменти!
-
Само Вики може да пише така!.. Пожелавам ти върхове!
-
Браво!
-
Дарба ти е да предаваш дълбоката си емоционалност толкова въздействащо.
-
Хубаво...
-
Поздравления!
-
Харесах!
-
Дълбоко възхитена! Поздрав!
-
Толкова много памет и бъдеще, родено от паметта... Велеколепно е!
-
Прекрасно е, Вики!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
