13 sept 2010, 20:11

Училищен двор

  Poesía » Civil
1.5K 0 20

УЧИЛИЩЕН ДВОР

 

                                       ,,Деца, боя се зарад вас.“

                                                                     П. Яворов

 

Училищен двор. Междучасие. Врява.

(Най-сладката глъч на земята!)

Макар че е хладничко и приръмява,

навън си играят децата.

 

Звънецът ги вика. Прибират се всички.

Широкият двор опустява.

Отварят се книжки, очички, душички –

учебният ден продължава.

 

Така е добре. Ала скоро ще мръкне,

а утре, щом пукне зората,

сънували полет, те вкупом ще хвръкнат...

Какво ли ще стане с ятата?

 

Боязън ли?... Не!!! Нека кацат със здраве

навред по земята голяма!

Видял е светът: ПО-ДОБРИ, ПО-КОРАВИ

ОТ НАШИТЕ ПТИЧЕТА НЯМА!!!

 

 

                ЧЕСТИТА НОВА УЧЕБНА ГОДИНА НА ВСИЧКИ УЧИТЕЛИ И                                                                     УЧЕНИЦИ ОТКРОВЕНЦИ!!! :)

 

                                                     (Малчуганите тук днес започнаха училище. На този ден винаги ми е едно особено...)

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Божилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за поздрава ще го приема за сина си !
  • Развълнуваха ме тези стихове! Аплодисменти за добротата, топлотата и грижата на този поглед към децата ни! Красиво пишеш!

    Боязън ли?... Не!!! Нека кацат със здраве
    навред по земята голяма!
    Видял е светът: ПО-ДОБРИ, ПО-КОРАВИ
    ОТ НАШИТЕ ПТИЧЕТА НЯМА!!!
  • Благодаря ви, приятели!
    Венци, едно пиене имаш от мен!
  • Благодаря, Петя! Приемам го лично, защото съм осъден да съм ученик цял живот!
  • Много хубаво си го написала, Петя!
    Нека летят тези птичета!
    И ни радват!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...