13 sept 2010, 20:11

Училищен двор

  Poesía » Civil
1.5K 0 20

УЧИЛИЩЕН ДВОР

 

                                       ,,Деца, боя се зарад вас.“

                                                                     П. Яворов

 

Училищен двор. Междучасие. Врява.

(Най-сладката глъч на земята!)

Макар че е хладничко и приръмява,

навън си играят децата.

 

Звънецът ги вика. Прибират се всички.

Широкият двор опустява.

Отварят се книжки, очички, душички –

учебният ден продължава.

 

Така е добре. Ала скоро ще мръкне,

а утре, щом пукне зората,

сънували полет, те вкупом ще хвръкнат...

Какво ли ще стане с ятата?

 

Боязън ли?... Не!!! Нека кацат със здраве

навред по земята голяма!

Видял е светът: ПО-ДОБРИ, ПО-КОРАВИ

ОТ НАШИТЕ ПТИЧЕТА НЯМА!!!

 

 

                ЧЕСТИТА НОВА УЧЕБНА ГОДИНА НА ВСИЧКИ УЧИТЕЛИ И                                                                     УЧЕНИЦИ ОТКРОВЕНЦИ!!! :)

 

                                                     (Малчуганите тук днес започнаха училище. На този ден винаги ми е едно особено...)

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Божилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за поздрава ще го приема за сина си !
  • Развълнуваха ме тези стихове! Аплодисменти за добротата, топлотата и грижата на този поглед към децата ни! Красиво пишеш!

    Боязън ли?... Не!!! Нека кацат със здраве
    навред по земята голяма!
    Видял е светът: ПО-ДОБРИ, ПО-КОРАВИ
    ОТ НАШИТЕ ПТИЧЕТА НЯМА!!!
  • Благодаря ви, приятели!
    Венци, едно пиене имаш от мен!
  • Благодаря, Петя! Приемам го лично, защото съм осъден да съм ученик цял живот!
  • Много хубаво си го написала, Петя!
    Нека летят тези птичета!
    И ни радват!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....