13.09.2010 г., 20:11

Училищен двор

1.5K 0 20

УЧИЛИЩЕН ДВОР

 

                                       ,,Деца, боя се зарад вас.“

                                                                     П. Яворов

 

Училищен двор. Междучасие. Врява.

(Най-сладката глъч на земята!)

Макар че е хладничко и приръмява,

навън си играят децата.

 

Звънецът ги вика. Прибират се всички.

Широкият двор опустява.

Отварят се книжки, очички, душички –

учебният ден продължава.

 

Така е добре. Ала скоро ще мръкне,

а утре, щом пукне зората,

сънували полет, те вкупом ще хвръкнат...

Какво ли ще стане с ятата?

 

Боязън ли?... Не!!! Нека кацат със здраве

навред по земята голяма!

Видял е светът: ПО-ДОБРИ, ПО-КОРАВИ

ОТ НАШИТЕ ПТИЧЕТА НЯМА!!!

 

 

                ЧЕСТИТА НОВА УЧЕБНА ГОДИНА НА ВСИЧКИ УЧИТЕЛИ И                                                                     УЧЕНИЦИ ОТКРОВЕНЦИ!!! :)

 

                                                     (Малчуганите тук днес започнаха училище. На този ден винаги ми е едно особено...)

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Божилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за поздрава ще го приема за сина си !
  • Развълнуваха ме тези стихове! Аплодисменти за добротата, топлотата и грижата на този поглед към децата ни! Красиво пишеш!

    Боязън ли?... Не!!! Нека кацат със здраве
    навред по земята голяма!
    Видял е светът: ПО-ДОБРИ, ПО-КОРАВИ
    ОТ НАШИТЕ ПТИЧЕТА НЯМА!!!
  • Благодаря ви, приятели!
    Венци, едно пиене имаш от мен!
  • Благодаря, Петя! Приемам го лично, защото съм осъден да съм ученик цял живот!
  • Много хубаво си го написала, Петя!
    Нека летят тези птичета!
    И ни радват!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...