Sep 13, 2010, 8:11 PM

Училищен двор

  Poetry » Civic
1.5K 0 20

УЧИЛИЩЕН ДВОР

 

                                       ,,Деца, боя се зарад вас.“

                                                                     П. Яворов

 

Училищен двор. Междучасие. Врява.

(Най-сладката глъч на земята!)

Макар че е хладничко и приръмява,

навън си играят децата.

 

Звънецът ги вика. Прибират се всички.

Широкият двор опустява.

Отварят се книжки, очички, душички –

учебният ден продължава.

 

Така е добре. Ала скоро ще мръкне,

а утре, щом пукне зората,

сънували полет, те вкупом ще хвръкнат...

Какво ли ще стане с ятата?

 

Боязън ли?... Не!!! Нека кацат със здраве

навред по земята голяма!

Видял е светът: ПО-ДОБРИ, ПО-КОРАВИ

ОТ НАШИТЕ ПТИЧЕТА НЯМА!!!

 

 

                ЧЕСТИТА НОВА УЧЕБНА ГОДИНА НА ВСИЧКИ УЧИТЕЛИ И                                                                     УЧЕНИЦИ ОТКРОВЕНЦИ!!! :)

 

                                                     (Малчуганите тук днес започнаха училище. На този ден винаги ми е едно особено...)

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Божилова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за поздрава ще го приема за сина си !
  • Развълнуваха ме тези стихове! Аплодисменти за добротата, топлотата и грижата на този поглед към децата ни! Красиво пишеш!

    Боязън ли?... Не!!! Нека кацат със здраве
    навред по земята голяма!
    Видял е светът: ПО-ДОБРИ, ПО-КОРАВИ
    ОТ НАШИТЕ ПТИЧЕТА НЯМА!!!
  • Благодаря ви, приятели!
    Венци, едно пиене имаш от мен!
  • Благодаря, Петя! Приемам го лично, защото съм осъден да съм ученик цял живот!
  • Много хубаво си го написала, Петя!
    Нека летят тези птичета!
    И ни радват!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...