29 dic 2007, 18:02

Учителка - 1

  Poesía » Civil
1.7K 1 11
 УЧИТЕЛКА - 1



Вчера срещнах позната старица

с побелели от мъдрoст коси.

Просякиня!? Жално ръката протегнах.

С натъжени и влажни очи.



Сякаш удар получих, когато погледнах

тази до болка позната жена.

Мойта учителка вчера аз срeщнах.

Аз я познах! Тя дали ме позна?



Беше млада, сега - просякиня...

Преди много, много лета -

тя ни учеше как да се борим,

а самата тя не успя!



Натъжих се и в джоба си бръкнах.

Колко жалко, нямах пари.

Коленичих, ръка й целунах,

подарих й шепа сълзи.



Тази среща, внезапна и тъжна,

бе урокът последен за мен.

Тя си тръгна в незнайна посока...

Аз си тръгнах на две раздвоен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • А това беше наистина добро, ама много добро! Браво!
  • "Коленичих, ръка й целунах,
    подарих й шепа сълзи.
    .........
    Тя си тръгна в незнайна посока...
    Аз си тръгнах на две раздвоен."

    Добър урок! Тъжен и страшен!
    Дано новата година успее да донесе малко надежда и по-добър живот за всички, които ценим!

  • Много силно!
  • Поклон!!! И добре дошъл, Иван!!! Прекрасен стих, просълзи ме!!!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...