29 dic 2007, 18:02

Учителка - 1 

  Poesía » Civil
1392 1 11
 УЧИТЕЛКА - 1



Вчера срещнах позната старица

с побелели от мъдрoст коси.

Просякиня!? Жално ръката протегнах.

С натъжени и влажни очи.



Сякаш удар получих, когато погледнах

тази до болка позната жена.

Мойта учителка вчера аз срeщнах.

Аз я познах! Тя дали ме позна?



Беше млада, сега - просякиня...

Преди много, много лета -

тя ни учеше как да се борим,

а самата тя не успя!



Натъжих се и в джоба си бръкнах.

Колко жалко, нямах пари.

Коленичих, ръка й целунах,

подарих й шепа сълзи.



Тази среща, внезапна и тъжна,

бе урокът последен за мен.

Тя си тръгна в незнайна посока...

Аз си тръгнах на две раздвоен.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • А това беше наистина добро, ама много добро! Браво!
  • "Коленичих, ръка й целунах,
    подарих й шепа сълзи.
    .........
    Тя си тръгна в незнайна посока...
    Аз си тръгнах на две раздвоен."

    Добър урок! Тъжен и страшен!
    Дано новата година успее да донесе малко надежда и по-добър живот за всички, които ценим!

  • Много силно!
  • Поклон!!! И добре дошъл, Иван!!! Прекрасен стих, просълзи ме!!!
  • Разтърси ме стиха ти !
    Няма други подходящи думи за коментар.
  • Тръпки ме побиха!... Жестока реалност! Много силен стих!

    Поздравявам теб и твоята учителка с нещо, написано преди година:

    Да си достоен да бъдеш учител,
    значи със обич си ти пре-богат!
    Както колоната има капител,
    тъй твоят труд украсява тоз свят!

    Тежки и трудни са дните в годината,
    но ще узрее прекрасният плод!
    Както се труди стопанин в градината,
    тъй ти осмисляш своя живот!

    Както наесен отлитат птиците,
    твойте деца ще вървят по света,
    но ще останат в живота им принципи
    що изградила си ти с доброта.

    Ти си градила характери, личности,
    ти си им дала кураж и любов,
    за да постигнат във дните мечтите си,
    да са достойни за този живот!

    Благословена си ти за делата си
    щом се раздаваш във всичко докрай,
    за да научиш на разум децата ни
    как да направят земята ни Рай!

    Те ще издигнат на бала плаката си,
    в който ще пише със две-три слова:
    “Днес ний стоим сами на краката си,
    но го дължим на тебе това!”
  • Това е тъжната действителност...Светли души като техните не заслужават подобна съдба!Браво!
  • Страшно...
  • Гражданска поезия!
    За съжаление - действителност!
    За съжаление - един урок!
    Браво!
  • Тъжно...
Propuestas
: ??:??