29.12.2007 г., 18:02

Учителка - 1

1.7K 1 11
 УЧИТЕЛКА - 1



Вчера срещнах позната старица

с побелели от мъдрoст коси.

Просякиня!? Жално ръката протегнах.

С натъжени и влажни очи.



Сякаш удар получих, когато погледнах

тази до болка позната жена.

Мойта учителка вчера аз срeщнах.

Аз я познах! Тя дали ме позна?



Беше млада, сега - просякиня...

Преди много, много лета -

тя ни учеше как да се борим,

а самата тя не успя!



Натъжих се и в джоба си бръкнах.

Колко жалко, нямах пари.

Коленичих, ръка й целунах,

подарих й шепа сълзи.



Тази среща, внезапна и тъжна,

бе урокът последен за мен.

Тя си тръгна в незнайна посока...

Аз си тръгнах на две раздвоен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • А това беше наистина добро, ама много добро! Браво!
  • "Коленичих, ръка й целунах,
    подарих й шепа сълзи.
    .........
    Тя си тръгна в незнайна посока...
    Аз си тръгнах на две раздвоен."

    Добър урок! Тъжен и страшен!
    Дано новата година успее да донесе малко надежда и по-добър живот за всички, които ценим!

  • Много силно!
  • Поклон!!! И добре дошъл, Иван!!! Прекрасен стих, просълзи ме!!!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...