29 дек. 2007 г., 18:02

Учителка - 1

1.7K 1 11
 УЧИТЕЛКА - 1



Вчера срещнах позната старица

с побелели от мъдрoст коси.

Просякиня!? Жално ръката протегнах.

С натъжени и влажни очи.



Сякаш удар получих, когато погледнах

тази до болка позната жена.

Мойта учителка вчера аз срeщнах.

Аз я познах! Тя дали ме позна?



Беше млада, сега - просякиня...

Преди много, много лета -

тя ни учеше как да се борим,

а самата тя не успя!



Натъжих се и в джоба си бръкнах.

Колко жалко, нямах пари.

Коленичих, ръка й целунах,

подарих й шепа сълзи.



Тази среща, внезапна и тъжна,

бе урокът последен за мен.

Тя си тръгна в незнайна посока...

Аз си тръгнах на две раздвоен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • А това беше наистина добро, ама много добро! Браво!
  • "Коленичих, ръка й целунах,
    подарих й шепа сълзи.
    .........
    Тя си тръгна в незнайна посока...
    Аз си тръгнах на две раздвоен."

    Добър урок! Тъжен и страшен!
    Дано новата година успее да донесе малко надежда и по-добър живот за всички, които ценим!

  • Много силно!
  • Поклон!!! И добре дошъл, Иван!!! Прекрасен стих, просълзи ме!!!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...