Учителка - 1
Вчера срещнах позната старица
с побелели от мъдрoст коси.
Просякиня!? Жално ръката протегнах.
С натъжени и влажни очи.
Сякаш удар получих, когато погледнах
тази до болка позната жена.
Мойта учителка вчера аз срeщнах.
Аз я познах! Тя дали ме позна?
Беше млада, сега - просякиня...
Преди много, много лета -
тя ни учеше как да се борим,
а самата тя не успя!
Натъжих се и в джоба си бръкнах.
Колко жалко, нямах пари.
Коленичих, ръка й целунах,
подарих й шепа сълзи.
Тази среща, внезапна и тъжна,
бе урокът последен за мен.
Тя си тръгна в незнайна посока...
Аз си тръгнах на две раздвоен.
© Иван Иванов All rights reserved.