28 nov 2015, 23:08

Удавник в тишина

Poesía » De amor

1.2K 0 2

Отровно гнила тишина
просмуква моята душа.
И аз в удавник се превръщам,
сред океан от самота.

Очаквам твойте думи,
като пролетни цветя.
Безмълвна Ти оставаш....
И есенни листя!

Да те потърся аз не смея...
Мълчанието ти как ще преживея?
Оставам с твойта тишина
Сред океан от самота!

Посвещавам на Милена, с пожелание да намери своя лазурен бряг!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ivaani (Радка Горанова)

Понякога самотата е спасение! Кънтящата тишина, в която успяваме да намерим себе си!
Харесах стихът ти Лъчезаре!

2015-11-29T18:08:58+02:00
RaiaVid (Радка Видьова)

Привет, Лъчо!
Лазурни брегове много! Важни са тия- обикновените, които водата с постоянството си е изронила и приела във водите си.
Отливи винаги има, приливи също. Веднъж пресъхне ли обаче реката, се сравнява с напукана земя. Там трудно се връща водата.Тишината е временно явление и те обсебя, когато стоиш на едно място. Огледай се, светът е пълен с реки- едни тихи ,спокойни, а други- буйни поройни... Все ще бъдеш не бряг, а извор, не река или море, а пристан! Късмет!

2015-11-29T11:59:13+02:00

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0