ahilesov (Лъчезар Геловски) ahilesov (Лъчезар Геловски)
9
28.11.2015 г., 23:08

Удавник в тишина

1.1K 0 2

Отровно гнила тишина
просмуква моята душа.
И аз в удавник се превръщам,
сред океан от самота.

Очаквам твойте думи,
като пролетни цветя.
Безмълвна  Ти оставаш....
И есенни листя!

Да те потърся аз не смея...
Мълчанието ти как ще преживея?
Оставам с твойта тишина
Сред океан от самота!

 

 

Посвещавам на Милена, с пожелание да намери своя лазурен бряг!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лъчезар Геловски Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • ivaani (Радка Горанова)
    ivaani (Радка Горанова)
    Понякога самотата е спасение! Кънтящата тишина, в която успяваме да намерим себе си!
    Харесах стихът ти Лъчезаре!
  • RaiaVid (Радка Видьова)
    RaiaVid (Радка Видьова)
    Привет, Лъчо!
    Лазурни брегове много! Важни са тия- обикновените, които водата с постоянството си е изронила и приела във водите си.
    Отливи винаги има, приливи също. Веднъж пресъхне ли обаче реката, се сравнява с напукана земя. Там трудно се връща водата.Тишината е временно явление и те обсебя, когато стоиш на едно място. Огледай се, светът е пълен с реки- едни тихи ,спокойни, а други- буйни поройни... Все ще бъдеш не бряг, а извор, не река или море, а пристан! Късмет!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0