Отровно гнила тишина
просмуква моята душа.
И аз в удавник се превръщам,
сред океан от самота.
Очаквам твойте думи,
като пролетни цветя.
Безмълвна Ти оставаш....
И есенни листя!
Да те потърся аз не смея...
Мълчанието ти как ще преживея?
Оставам с твойта тишина
Сред океан от самота! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация