28 нояб. 2015 г., 23:08

Удавник в тишина

Поэзия » Любовная

1.2K 0 2

Отровно гнила тишина
просмуква моята душа.
И аз в удавник се превръщам,
сред океан от самота.

Очаквам твойте думи,
като пролетни цветя.
Безмълвна Ти оставаш....
И есенни листя!

Да те потърся аз не смея...
Мълчанието ти как ще преживея?
Оставам с твойта тишина
Сред океан от самота!

Посвещавам на Милена, с пожелание да намери своя лазурен бряг!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ivaani (Радка Горанова)

Понякога самотата е спасение! Кънтящата тишина, в която успяваме да намерим себе си!
Харесах стихът ти Лъчезаре!

2015-11-29T18:08:58+02:00
RaiaVid (Радка Видьова)

Привет, Лъчо!
Лазурни брегове много! Важни са тия- обикновените, които водата с постоянството си е изронила и приела във водите си.
Отливи винаги има, приливи също. Веднъж пресъхне ли обаче реката, се сравнява с напукана земя. Там трудно се връща водата.Тишината е временно явление и те обсебя, когато стоиш на едно място. Огледай се, светът е пълен с реки- едни тихи ,спокойни, а други- буйни поройни... Все ще бъдеш не бряг, а извор, не река или море, а пристан! Късмет!

2015-11-29T11:59:13+02:00