Отровно гнила тишина
просмуква моята душа.
И аз в удавник се превръщам,
сред океан от самота.
Очаквам твойте думи,
като пролетни цветя.
Безмълвна Ти оставаш....
И есенни листя!
Да те потърся аз не смея...
Мълчанието ти как ще преживея?
Оставам с твойта тишина
Сред океан от самота! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up