Nov 28, 2015, 11:08 PM

Удавник в тишина

Poetry » Love

1.2K 0 2

Отровно гнила тишина
просмуква моята душа.
И аз в удавник се превръщам,
сред океан от самота.

Очаквам твойте думи,
като пролетни цветя.
Безмълвна Ти оставаш....
И есенни листя!

Да те потърся аз не смея...
Мълчанието ти как ще преживея?
Оставам с твойта тишина
Сред океан от самота!

Посвещавам на Милена, с пожелание да намери своя лазурен бряг!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ivaani (Радка Горанова)

Понякога самотата е спасение! Кънтящата тишина, в която успяваме да намерим себе си!
Харесах стихът ти Лъчезаре!

2015-11-29T18:08:58+02:00
RaiaVid (Радка Видьова)

Привет, Лъчо!
Лазурни брегове много! Важни са тия- обикновените, които водата с постоянството си е изронила и приела във водите си.
Отливи винаги има, приливи също. Веднъж пресъхне ли обаче реката, се сравнява с напукана земя. Там трудно се връща водата.Тишината е временно явление и те обсебя, когато стоиш на едно място. Огледай се, светът е пълен с реки- едни тихи ,спокойни, а други- буйни поройни... Все ще бъдеш не бряг, а извор, не река или море, а пристан! Късмет!

2015-11-29T11:59:13+02:00

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0