МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
956 3877
10 oct 2019, 7:43

Уф! 

  Poesía
351 1 4

С яростна стръв по следата ми кръшна

тичай пак, викай ме, хващай ме, дръж ме!

Нося в черупка сърцето си рохко.

Ще се изтръгна от клетката с грохот –

                                                            ох! 

 

В танц завърти ме, лети с мен, пусни ме

в бурята после, без глас и без име.

Нека гневът ти криле да размаха,

ще се разбия в брега без уплаха –

                                                           ах!

 

С трепет парче по парче ме събирай

и от черупки нетрайни гради рай.

Раните с нежност покрий като с дреха.

Ти си едничката моя утеха – 

                                                          ех!

 

Вярна и праведна, чиста, невинна

е любовта ми. И с кръв е, не с вино

днес подпечатана. Оня що духа

нека ми шепне, че търсиш разтуха –

                                                          ух!

 

Млада съм още, живот не живяла,

още желана. С душа натежала,

нека поне в танц скръбта ми утихне.

Няма да газя мазоли, не бих, не –

                                                          их!

 

Нека се пенят за щяло не щяло

с люта отрова. Обличам си тяло.

Тръгвам към тебе без свян и преструвка.

Вече премерих съдбата – обувка,

                                                          уф!

 

 

9.10.2019

 

https://www.youtube.com/watch?v=5rexd-5p3fQ

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Ани. Вече имам толкова стихотворения с междуметия, че спокойно мога да бъда наречена поетеса междуметеса. Усмивка. Това специално го написах заради междуметието в клипа. Този момент особено ми допада. Радвам се, че стихотворението ти е харесало.
  • Аз това стихотворение бих го нарекла - Страстни и не толкова междуметия. Усмихна ме!
  • Не е странно, че ти е странно, Георги. И на мен ми беше странно като го писах. Благодаря.
  • Странно. И ми хареса.
Propuestas
: ??:??