С яростна стръв по следата ми кръшна
тичай пак, викай ме, хващай ме, дръж ме!
Нося в черупка сърцето си рохко.
Ще се изтръгна от клетката с грохот –
ох!
В танц завърти ме, лети с мен, пусни ме
в бурята после, без глас и без име.
Нека гневът ти криле да размаха,
ще се разбия в брега без уплаха –
ах!
С трепет парче по парче ме събирай
и от черупки нетрайни гради рай. ...