6 nov 2009, 16:13

Угасваща нaдежда 

  Poesía
409 0 1

История за угасваща надежда

приижда в нечия глава,

самотa и угнетеност само свиждат

нечие съзнание сега...


Опростеното, изсъхнало битие

преражда се в неостро острие -

прекършва то и стръкчето надежда,

загубено сред редовете на приказка небрежна...


Корал - изпъден от морето -

бушува то, тормозено е с дни...

с нелепа ярост морските звезди разкъсва

и своите богатства на сушата реди.


Вечността на секундата проклета

събужда още студ и мрак.

Море, измъчено от удрящия бриз

и ежесекундните докосвания с мощната скала...


А планината  зла разделя в две половинки

бялото, надвиснало добро –

в миг вълшебен то се губи и изчезва

зад острото скално легло.

© Цвет Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??