История за угасваща надежда

приижда в нечия глава,

самотa и угнетеност само свиждат

нечие съзнание сега...

Опростеното, изсъхнало битие

преражда се в неостро острие -

прекършва то и стръкчето надежда,

загубено сред редовете на приказка небрежна...

Корал - изпъден от морето -

бушува то, тормозено е с дни...

с нелепа ярост морските звезди разкъсва

и своите богатства на сушата реди.

Вечността на секундата проклета

събужда още студ и мрак.

Море, измъчено от удрящия бриз

и ежесекундните докосвания с мощната скала...

А планината  зла разделя в две половинки

бялото, надвиснало добро –

в миг вълшебен то се губи и изчезва

зад острото скално легло.