6 нояб. 2009 г., 16:13

Угасваща нaдежда

950 0 1

История за угасваща надежда

приижда в нечия глава,

самотa и угнетеност само свиждат

нечие съзнание сега...


Опростеното, изсъхнало битие

преражда се в неостро острие -

прекършва то и стръкчето надежда,

загубено сред редовете на приказка небрежна...


Корал - изпъден от морето -

бушува то, тормозено е с дни...

с нелепа ярост морските звезди разкъсва

и своите богатства на сушата реди.


Вечността на секундата проклета

събужда още студ и мрак.

Море, измъчено от удрящия бриз

и ежесекундните докосвания с мощната скала...


А планината  зла разделя в две половинки

бялото, надвиснало добро –

в миг вълшебен то се губи и изчезва

зад острото скално легло.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвет Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...