12 ago 2021, 10:48  

Уж лято е. А искам да си иде.

  Poesía
724 12 22

Навярно вън е дяволски парад

и въздухът започва да ми липсва.

Настана сухо време. Няма хлад.

Уж лято е. А май апокалипсис.

Изгаря кислородът. Вдишвам дим.
Доброто астматично се предава.

Направихме и атома делим,

сега пък океаните – жарава.

Настана хищно време. Няма хляб.

Водата струва повече от злато.

Сърцата ги продаваме за скрап,

заменяме горите за палати.

Човекът все е смъртен. И е сам.

Властта е най-опасната му дрога.

Диктува правила. От Инстаграм.

И още вярва, че е равен с Бога.

Уж лято е, уж Август, а гори

асфалтът, любовта и Антрактида.

Продава се животът за пари.

Уж лято е. А искам да си иде.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • С малка е, ама…
    Обичам рок, а пък хеви метълът за по-драматични времена
  • Защо пък август да е с главна? В английския ако е - да.
    Голям апокалипсис, Дени, и хеви метъл има тук...
    Няма да забравя онзи велик разказ на Захари Странджев: "Страшно и ужас до бога" ! Нещо такова и тук.
  • Благодаря ви. Виждам, че споделяте усещането за непоносимата жега. Не е вината в лятото. Не е. Благодаря ви!
  • Май не в лятото е причината... Някъде другаде трябва да я търсим
  • И Арктика и Антарктида са вече разпределени за стратегически скрап...
    Гражданска позиция, която носи в себе си библейски сюжет и болка!
    Поздравления за творбата, Деница!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...