Уж лято е. А искам да си иде.
Навярно вън е дяволски парад
и въздухът започва да ми липсва.
Настана сухо време. Няма хлад.
Уж лято е. А май апокалипсис.
Изгаря кислородът. Вдишвам дим.
Доброто астматично се предава.
Направихме и атома делим,
сега пък океаните – жарава.
Настана хищно време. Няма хляб.
Водата струва повече от злато.
Сърцата ги продаваме за скрап,
заменяме горите за палати.
Човекът все е смъртен. И е сам.
Властта е най-опасната му дрога.
Диктува правила. От Инстаграм.
И още вярва, че е равен с Бога.
Уж лято е, уж Август, а гори
асфалтът, любовта и Антрактида.
Продава се животът за пари.
Уж лято е. А искам да си иде.
© Деница Гарелова All rights reserved.
