7 may 2019, 23:31

Уличният музикант

  Poesía » Otra
490 2 9

Той свиреше, а подлезът бе зала.

Публиката - мрачни минувачи

и котка улична - заспала,

скъсан лист с контролно от задачи...

Свиреше и сякаш бе в Ла Скáла*.

Внимаваше за всеки нотен тон.

Следеше своят диригент - 

надраскан барелеф от соца**.

Провисналите от тавана жици

за него бяха полюлей.

Сопрано - вятърът студен

пронизващ тялото до кост.

Той свиреше пред стълбите...

В своята Ла Скáла!

И бе единственият, който се усмихва...

... сред публиката посивяла.

 

______________________________________________

*- Ла Скáла - Оперен театър в Милано.( Teatro alla Scala).

**- Соца - времето на социализма.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...