Уличният музикант
Той свиреше, а подлезът бе зала.
Публиката - мрачни минувачи
и котка улична - заспала,
скъсан лист с контролно от задачи...
Свиреше и сякаш бе в Ла Скáла*.
Внимаваше за всеки нотен тон.
Следеше своят диригент -
надраскан барелеф от соца**.
Провисналите от тавана жици
за него бяха полюлей.
Сопрано - вятърът студен
пронизващ тялото до кост.
Той свиреше пред стълбите...
В своята Ла Скáла!
И бе единственият, който се усмихва...
... сред публиката посивяла.
______________________________________________
*- Ла Скáла - Оперен театър в Милано.( Teatro alla Scala).
**- Соца - времето на социализма.
© Хари Спасов All rights reserved.
