11 may 2017, 23:23  

Умирам от зимата...

  Poesía » Otra
694 4 12

Опари ме

по устните

зимата,

 

със студ

душата ми

ме целуна.

 

Потръпна

в небето ми

зрънцето,

 

заледи се

моята

лагуна...

 

Почувствах се

ужасно

самотна,

 

почувствах

как бавно

умирам.

 

Присъда

за мен

доживотна,

 

 защо съм

жива

не разбирам!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина каменова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрави и от мен, Иве! Стихчето е чудесно!
  • Ясно. Извинявам се тогава. Желая ти никога да не ти е самотно и нека само да ти е топло на душата.
  • Хм 😕, вярно че е сменено
  • Не, няма грешка...стихото беше в друга форма,по-светла и нежна...но реших в един момент под дадена емоция да го променя ...така се получи...иначе коментарите се връзват със стихото...
  • Тук да не е станала някаква грешка. Стихчето е хубаво, но е тъжно. Нещо аз ли не разбирам, че не ми се връзват коментарите. Освен последния.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...