Умирам от зимата...
Опари ме
по устните
зимата,
със студ
душата ми
ме целуна.
Потръпна
в небето ми
зрънцето,
заледи се
моята
лагуна...
Почувствах се
ужасно
самотна,
почувствах
как бавно
умирам.
Присъда
за мен
доживотна,
защо съм
жива
не разбирам!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина каменова Всички права запазени
