Умирам от зимата...

Поэзия » Другая

693 4 12

Опари ме

по устните

зимата,

със студ

душата ми

ме целуна.

Потръпна

в небето ми

зрънцето,

заледи се

моята

лагуна...

Почувствах се

ужасно

самотна,

почувствах

как бавно

умирам.

Присъда

за мен

доживотна,

защо съм

жива

не разбирам!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Веси_Еси (Еси)

Поздрави и от мен, Иве! Стихчето е чудесно!

2017-05-15T10:31:54+03:00
Violet_86 (Виолета)

Ясно. Извинявам се тогава. Желая ти никога да не ти е самотно и нека само да ти е топло на душата.

2017-05-13T00:23:04+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Хм 😕, вярно че е сменено

2017-05-12T23:30:36+03:00
Звездичката (Ивелина каменова)

Не, няма грешка...стихото беше в друга форма,по-светла и нежна...но реших в един момент под дадена емоция да го променя ...така се получи...иначе коментарите се връзват със стихото...

2017-05-12T23:21:32+03:00
Violet_86 (Виолета)

Тук да не е станала някаква грешка. Стихчето е хубаво, но е тъжно. Нещо аз ли не разбирам, че не ми се връзват коментарите. Освен последния.

2017-05-12T20:41:01+03:00