13 may 2010, 20:48
Умора
Една нечакана, убийствена умора
спира волния размах на птичите криле.
Може би е скрит във нея страх от хората
и копнеж по недостигнатите върхове.
Прекъснат полетът е още преди изгрев,
бездънното небе е пълно със сълзи.
Изгубва се мечтаната следа от порив
и радост няма – а е едва призори.
Несетно като пламък тих на вятъра
гасне споменът за романтичните места.
Оловни облаци държат без дъх простора
на миг размах преди финалната черта.
© Елена Желева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Поздравления! Усетих мъката, усещането за безнадеждност... много е искрено!
-
Надвий тази тъжна умора (по-лесно е да се каже - права си
и Слънцето отново ще бъде на мястото си... високо горе...
Познато ми e това чувство...преболедува се...
Много хубав стих!
Привет, Елена!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
"- Как си ти, как си ти?
- Все едно и също правя...
- Как си ти?
- Зле съм, но ще се оправя..."
Ангеле, Водолея, Селвер, благодаря, че съпреживяхте.