13.05.2010 г., 20:48 ч.
Умора
Една нечакана, убийствена умора
спира волния размах на птичите криле.
Може би е скрит във нея страх от хората
и копнеж по недостигнатите върхове.
Прекъснат полетът е още преди изгрев,
бездънното небе е пълно със сълзи.
Изгубва се мечтаната следа от порив
и радост няма – а е едва призори.
Несетно като пламък тих на вятъра
гасне споменът за романтичните места.
Оловни облаци държат без дъх простора
на миг размах преди финалната черта.
© Елена Желева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Поздравления! Усетих мъката, усещането за безнадеждност... много е искрено!
-
Надвий тази тъжна умора (по-лесно е да се каже - права си
и Слънцето отново ще бъде на мястото си... високо горе...
Познато ми e това чувство...преболедува се...
Много хубав стих!
Привет, Елена!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
"- Как си ти, как си ти?
- Все едно и също правя...
- Как си ти?
- Зле съм, но ще се оправя..."
Ангеле, Водолея, Селвер, благодаря, че съпреживяхте.