13.05.2010 г., 20:48

Умора

1.2K 0 3

 

 

Една нечакана, убийствена умора

спира волния размах на птичите криле.

Може би е скрит във нея страх от хората

и копнеж по недостигнатите върхове.

 

Прекъснат полетът е още преди изгрев,

бездънното небе е пълно със сълзи.

Изгубва се мечтаната следа от порив

и радост няма – а е едва призори.

 

Несетно като пламък тих на вятъра

гасне споменът за романтичните места.

Оловни облаци държат без дъх простора

на миг размах преди финалната черта.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Желева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ангеле, постоянно си припявам:
    "- Как си ти, как си ти?
    - Все едно и също правя...
    - Как си ти?
    - Зле съм, но ще се оправя..."

    Ангеле, Водолея, Селвер, благодаря, че съпреживяхте.
  • Поздравления! Усетих мъката, усещането за безнадеждност... много е искрено!
  • Надвий тази тъжна умора (по-лесно е да се каже - права си и Слънцето отново ще бъде на мястото си... високо горе...
    Познато ми e това чувство...преболедува се...
    Много хубав стих!
    Привет, Елена!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...