13 мая 2010 г., 20:48

Умора

1.2K 0 3

 

 

Една нечакана, убийствена умора

спира волния размах на птичите криле.

Може би е скрит във нея страх от хората

и копнеж по недостигнатите върхове.

 

Прекъснат полетът е още преди изгрев,

бездънното небе е пълно със сълзи.

Изгубва се мечтаната следа от порив

и радост няма – а е едва призори.

 

Несетно като пламък тих на вятъра

гасне споменът за романтичните места.

Оловни облаци държат без дъх простора

на миг размах преди финалната черта.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Желева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ангеле, постоянно си припявам:
    "- Как си ти, как си ти?
    - Все едно и също правя...
    - Как си ти?
    - Зле съм, но ще се оправя..."

    Ангеле, Водолея, Селвер, благодаря, че съпреживяхте.
  • Поздравления! Усетих мъката, усещането за безнадеждност... много е искрено!
  • Надвий тази тъжна умора (по-лесно е да се каже - права си и Слънцето отново ще бъде на мястото си... високо горе...
    Познато ми e това чувство...преболедува се...
    Много хубав стих!
    Привет, Елена!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....