13 мая 2010 г., 20:48

Умора 

  Поэзия » Другая
5.0 (2)
1056 0 3
Една нечакана, убийствена умора
спира волния размах на птичите криле.
Може би е скрит във нея страх от хората
и копнеж по недостигнатите върхове.
Прекъснат полетът е още преди изгрев,
бездънното небе е пълно със сълзи.
Изгубва се мечтаната следа от порив
и радост няма – а е едва призори.
Несетно като пламък тих на вятъра
гасне споменът за романтичните места.
Оловни облаци държат без дъх простора
на миг размах преди финалната черта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Желева Все права защищены

Предложения
  • Сквозь ночную тишину, Ветерок подул в лесу. Все деревья зашумели, Лес покрылся снегом вмиг. Сосны вс...
  • Блеск До нашей первой встречи я долго видел яркий блеск. В мечтах занудно вечных являлся он прелестн...
  • Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...

Ещё произведения »