13 мая 2010 г., 20:48

Умора

1.2K 0 3

 

 

Една нечакана, убийствена умора

спира волния размах на птичите криле.

Може би е скрит във нея страх от хората

и копнеж по недостигнатите върхове.

 

Прекъснат полетът е още преди изгрев,

бездънното небе е пълно със сълзи.

Изгубва се мечтаната следа от порив

и радост няма – а е едва призори.

 

Несетно като пламък тих на вятъра

гасне споменът за романтичните места.

Оловни облаци държат без дъх простора

на миг размах преди финалната черта.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Желева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ангеле, постоянно си припявам:
    "- Как си ти, как си ти?
    - Все едно и също правя...
    - Как си ти?
    - Зле съм, но ще се оправя..."

    Ангеле, Водолея, Селвер, благодаря, че съпреживяхте.
  • Поздравления! Усетих мъката, усещането за безнадеждност... много е искрено!
  • Надвий тази тъжна умора (по-лесно е да се каже - права си и Слънцето отново ще бъде на мястото си... високо горе...
    Познато ми e това чувство...преболедува се...
    Много хубав стих!
    Привет, Елена!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....