Една нечакана, убийствена умора
спира волния размах на птичите криле.
Може би е скрит във нея страх от хората
и копнеж по недостигнатите върхове.
Прекъснат полетът е още преди изгрев,
бездънното небе е пълно със сълзи.
Изгубва се мечтаната следа от порив
и радост няма – а е едва призори.
Несетно като пламък тих на вятъра
гасне споменът за романтичните места.
Оловни облаци държат без дъх простора
на миг размах преди финалната черта.
© Елена Желева All rights reserved.
и Слънцето отново ще бъде на мястото си... високо горе...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
