10 jul 2019, 10:44

Умора

  Poesía
2.1K 8 7

Аз всеки път, когато си отивам

замислено от тези коридори,

пак виждам как към изхода извива

пътеката на моята умора...

Умората от онзи шум безкраен,

умората от всичките усилия,

умората, че тръгвам си накрая...

накрая... на последните си сили...

Но тръгвам и с надеждата, че има

все някой, който учи здраво

и с искрено желание да взима

от туй, което искам да раздавам...

Така - ведно с надежда и умора

до следващата спирка продължавам

към онзи шум от стаи, коридори,

звънеца и училищната врява...

И, сложил на катедрата надежда,

отново ще започна да говоря...

Защото всичко до едно се свежда:

Аз влюбен съм във своята умора...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления и от мен за този стойностен стих!
  • Прекрасно е да си влюбен в това, което правиш! И удовлетвореност е тази умора, когато
    "... тръгвам и с надеждата, че има
    все някой, който учи здраво
    и с искрено желание да взима
    от туй, което искам да раздавам... ". Поздрави, Георги!
  • С Пепи Петрова!
  • Да, така е, човек се чувства удовлетворен, когато се раздава и има за кого и за какво. Поздрави!
  • Рядко дълбок философски стих, който точно защото е такъв, изисква не повърхностен прочит, тип отбиване на номера, а и мисъл и вглеждане в нюансите на една умора, която е покрита с патината на благородството. Да, когато човек раздава, нормално е да се изтощи, метафорично казано, а и буквално дори понякога. Но знаейки, че извършва благородни дела, той приема това чувство с усмивка, както един скулптор, в края на деня. Да, не е лесна работата му, но той я обича, защото облогородява живота му, и прави този свят една идея по-добър и красив!
    А последният ред е венеца на творбата!
    Удоволствие ми беше и да прочета, и да поразсъждавам тук!
    Поздравявам те!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...