Jul 10, 2019, 10:44 AM

Умора

  Poetry
2.1K 8 7

Аз всеки път, когато си отивам

замислено от тези коридори,

пак виждам как към изхода извива

пътеката на моята умора...

Умората от онзи шум безкраен,

умората от всичките усилия,

умората, че тръгвам си накрая...

накрая... на последните си сили...

Но тръгвам и с надеждата, че има

все някой, който учи здраво

и с искрено желание да взима

от туй, което искам да раздавам...

Така - ведно с надежда и умора

до следващата спирка продължавам

към онзи шум от стаи, коридори,

звънеца и училищната врява...

И, сложил на катедрата надежда,

отново ще започна да говоря...

Защото всичко до едно се свежда:

Аз влюбен съм във своята умора...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравления и от мен за този стойностен стих!
  • Прекрасно е да си влюбен в това, което правиш! И удовлетвореност е тази умора, когато
    "... тръгвам и с надеждата, че има
    все някой, който учи здраво
    и с искрено желание да взима
    от туй, което искам да раздавам... ". Поздрави, Георги!
  • С Пепи Петрова!
  • Да, така е, човек се чувства удовлетворен, когато се раздава и има за кого и за какво. Поздрави!
  • Рядко дълбок философски стих, който точно защото е такъв, изисква не повърхностен прочит, тип отбиване на номера, а и мисъл и вглеждане в нюансите на една умора, която е покрита с патината на благородството. Да, когато човек раздава, нормално е да се изтощи, метафорично казано, а и буквално дори понякога. Но знаейки, че извършва благородни дела, той приема това чувство с усмивка, както един скулптор, в края на деня. Да, не е лесна работата му, но той я обича, защото облогородява живота му, и прави този свят една идея по-добър и красив!
    А последният ред е венеца на творбата!
    Удоволствие ми беше и да прочета, и да поразсъждавам тук!
    Поздравявам те!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...