10.07.2019 г., 10:44 ч.

Умора 

  Поезия
356 6 8

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздравления и от мен за този стойностен стих!
  • Прекрасно е да си влюбен в това, което правиш! И удовлетвореност е тази умора, когато
    "... тръгвам и с надеждата, че има
    все някой, който учи здраво
    и с искрено желание да взима
    от туй, което искам да раздавам... ". Поздрави, Георги!
  • С Пепи Петрова!
  • Да, така е, човек се чувства удовлетворен, когато се раздава и има за кого и за какво. Поздрави!
  • След коментара на Георги е малко трудно да добавя още нещо и ще се присъединя към неговите разсъждения. Хубаво е, когато човек работи с удоволствие и радост.
    Много хубав стих.
  • Рядко дълбок философски стих, който точно защото е такъв, изисква не повърхностен прочит, тип отбиване на номера, а и мисъл и вглеждане в нюансите на една умора, която е покрита с патината на благородството. Да, когато човек раздава, нормално е да се изтощи, метафорично казано, а и буквално дори понякога. Но знаейки, че извършва благородни дела, той приема това чувство с усмивка, както един скулптор, в края на деня. Да, не е лесна работата му, но той я обича, защото облогородява живота му, и прави този свят една идея по-добър и красив!
    А последният ред е венеца на творбата!
    Удоволствие ми беше и да прочета, и да поразсъждавам тук!
    Поздравявам те!
  • Смислен стих!
    А от финала се уча да вярвам!
    Поздравления!
  • Малко противоречиво твърдение е това, да си " влюбен в своята умора", но стихотворението ми хареса. Може би това е начин да се избавиш от нея.
Предложения
: ??:??