10.07.2019 г., 10:44

Умора

2.1K 8 7

Аз всеки път, когато си отивам

замислено от тези коридори,

пак виждам как към изхода извива

пътеката на моята умора...

Умората от онзи шум безкраен,

умората от всичките усилия,

умората, че тръгвам си накрая...

накрая... на последните си сили...

Но тръгвам и с надеждата, че има

все някой, който учи здраво

и с искрено желание да взима

от туй, което искам да раздавам...

Така - ведно с надежда и умора

до следващата спирка продължавам

към онзи шум от стаи, коридори,

звънеца и училищната врява...

И, сложил на катедрата надежда,

отново ще започна да говоря...

Защото всичко до едно се свежда:

Аз влюбен съм във своята умора...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления и от мен за този стойностен стих!
  • Прекрасно е да си влюбен в това, което правиш! И удовлетвореност е тази умора, когато
    "... тръгвам и с надеждата, че има
    все някой, който учи здраво
    и с искрено желание да взима
    от туй, което искам да раздавам... ". Поздрави, Георги!
  • С Пепи Петрова!
  • Да, така е, човек се чувства удовлетворен, когато се раздава и има за кого и за какво. Поздрави!
  • Рядко дълбок философски стих, който точно защото е такъв, изисква не повърхностен прочит, тип отбиване на номера, а и мисъл и вглеждане в нюансите на една умора, която е покрита с патината на благородството. Да, когато човек раздава, нормално е да се изтощи, метафорично казано, а и буквално дори понякога. Но знаейки, че извършва благородни дела, той приема това чувство с усмивка, както един скулптор, в края на деня. Да, не е лесна работата му, но той я обича, защото облогородява живота му, и прави този свят една идея по-добър и красив!
    А последният ред е венеца на творбата!
    Удоволствие ми беше и да прочета, и да поразсъждавам тук!
    Поздравявам те!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...