10 июл. 2019 г., 10:44

Умора

2.1K 8 7

Аз всеки път, когато си отивам

замислено от тези коридори,

пак виждам как към изхода извива

пътеката на моята умора...

Умората от онзи шум безкраен,

умората от всичките усилия,

умората, че тръгвам си накрая...

накрая... на последните си сили...

Но тръгвам и с надеждата, че има

все някой, който учи здраво

и с искрено желание да взима

от туй, което искам да раздавам...

Така - ведно с надежда и умора

до следващата спирка продължавам

към онзи шум от стаи, коридори,

звънеца и училищната врява...

И, сложил на катедрата надежда,

отново ще започна да говоря...

Защото всичко до едно се свежда:

Аз влюбен съм във своята умора...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления и от мен за този стойностен стих!
  • Прекрасно е да си влюбен в това, което правиш! И удовлетвореност е тази умора, когато
    "... тръгвам и с надеждата, че има
    все някой, който учи здраво
    и с искрено желание да взима
    от туй, което искам да раздавам... ". Поздрави, Георги!
  • С Пепи Петрова!
  • Да, така е, човек се чувства удовлетворен, когато се раздава и има за кого и за какво. Поздрави!
  • Рядко дълбок философски стих, който точно защото е такъв, изисква не повърхностен прочит, тип отбиване на номера, а и мисъл и вглеждане в нюансите на една умора, която е покрита с патината на благородството. Да, когато човек раздава, нормално е да се изтощи, метафорично казано, а и буквално дори понякога. Но знаейки, че извършва благородни дела, той приема това чувство с усмивка, както един скулптор, в края на деня. Да, не е лесна работата му, но той я обича, защото облогородява живота му, и прави този свят една идея по-добър и красив!
    А последният ред е венеца на творбата!
    Удоволствие ми беше и да прочета, и да поразсъждавам тук!
    Поздравявам те!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...