13 ago 2023, 21:44

Умора

  Poesía
922 3 5

Разпадаш се, пропадаш надолу в пропастта...
Изплъзва се животът в умора, в сивота...
Душата се разтваря в безсилие и страх,
а вятърът в очите захвърля облак прах.

 

Не искаш да се бориш, да плачеш и скърбиш,
в сълзите да се криеш, от мъка да кървиш...
Там, в ъгъла животът не носи светлина,
а мракът те поглъща и смазва те вина.

 

Но трябва да се бориш, живота да цениш
и щастие да търсиш, да искаш да летиш...
А тръгнеш ли в зората към нов и светъл ден
изчезва тъмнината пред взора уморен.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Райна Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, приятели!
  • Животът е като един миг, но борбата за него е вечна! Много хубав, ритмичен стих!
    Поздрав, Райне!
  • Животът – най.скъпото нещо, което човек получава, за да се изяви на Земята! Поздравения, Райна!
  • Благодаря ти, Тони.
  • Хубав философски стих. Да, Райне, трябва да се борим, за да не ни се изплъзне животът.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...